Защо хуморът е най-добрият наркотик?

Смехът, хуморът и усмивките са здраве

Забелязали ли сте, че хората, които имат развито чувство за хумор, често се самоиронизират и умеят да се смеят достатъчно много, са някак по-щастливи, справят се доста по-успешно със стреса и определено успяват да преодолеят голяма част от страховете си. Те изграждат и достатъчно силен имунитет към предизвикателствата на живота.

А дали можем да кажем, че голяма част от тези хора са ‘наркомани’?! Да, ‘наркомани’, които са пристрастени към смеха и доброто настроение. Търсят постоянно повода за усмивка и ако говорим за вид зависимост, дали това не е най-уникалната зависимост, която може да изпитва даден човек?! За съжаление такъв сорт хора са на изчезване.В момента светът е пълен с всякакви знайни и незнайни субстанци, които връхлитат най-вече ‘модерните’ подрастващи, част от които даже не знаят какво е натурален смях, тъй като са свикнали да се хилят, само когато са се назобили с поредния синтетичен боклук. Такива индивиди все по-трудно ще посетят театрална комедийна постановка, стендъп комеди шоу, или друг тип събитие, което поражда естествени положителни емоции. За тях смехът вече се превръща в изкуствена реакция след употреба на вещества. Т.е. отново имаме химическа реакция в организма, но при тях тя не идва от природата, а от хапче, което ги лъже, че са весели и наистина щастливи.

Дали не сме на прага на едно ново време, в което ще имаме свръх сериозно и осакатено общество, което няма да може да изпитва емоции, освен ако не натисне конкретния бутон на „Вендинг машината за чувства“?! Заслепени от модерните технологии, родителите започнаха да забравят колко важни са първите седем години и извършват огромно престъпление към собствените си деца, като ги оставят на произвола с таблет в ръце и гордо заявяват, че времената са такива и тя – средата, ще ги направи хора. Само че средата става все по-отровна. В тази среда няма вицове, няма разказване на забавни истории, няма смях, няма добра дума, няма и вдъхновение. В тази среда има – „дай да набием този или онази, да заснемем кадрите с телефона, да се качим в нета, да покажем кой е царят на ‘купона’ и накрая за капак, да ударим по едно хапче. Защото нали трябва да усетим удоволствието от нашия ‘велик’ акт“. Вероятно един ден всички посланици на хумора ще бъдат сочени с пръст и смятани за луди, защото могат да се чувстват добре и да се усмихват без ‘вълшебен прах’. Това е лошият сценарий. Обаче има и добър. Да научите детето си, че само добрият човек може да бъде щастлив. Да се знае, че смехът наистина е здраве.

Да не забравяме да се посмеем над себе си, защото никой от нас не е съвършен и понякога най-добрата комедия се ражда от нашите недостатъци. И само така нито едно дете няма да има нужда от наркотик за емоции, тъй като то самото ще може да си ги произвежда в изобилие…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.